До моята женственост

Здравей прекрасна женственост, здравей женска енергия, съдържаща се във всеки дъх, който поемам….Къде изчезна и защо не успяхме да станем добри приятелки…Как стигахме до тук?

Връщам се назад във времето и сякаш не намирам момента, в който реши да си тръгнеш от мен толкова ненадейно и за толкова дълго….дали те обидих или нараних по някакъв начин и с какво, че пое по своя път и ме изостави…Може би не чувстваше, че аз имам нужда от теб във всеки един момент от своя живот, почувства, че те поставих на заден план във всяка ситуация и взаимовръзка…не усети своята значимост и необходимост да присъстваш в дните ми по един тих, ненатрапчив и спокоен начин, защото реших, че всичко, което трябва да бъда в живота си е силна, независима, еманципирана, владееща всяка ситуация и имаща решение на всеки проблем… Не ти оставих нито веднъж възможност някой да ти направи кафе и да седне тихо и уютно до теб, за да си поговорите с нотка любов,  да ти отвори вратата, когато минаваш, ухаеща на красивия си парфюм, да ти помогне, когато същността на работата, която трябва да се свърши изисква мъжка сила и мъжка ръка, да ти направи комплимент, когато изглеждаш и се чувстваш добре, да ти носи тежките пазарски чанти, от които тялото, в което те нося, се прегърбваше все повече, защото му тежаха…

Не успяхте да се сприятелите с мъжката ми енергия и да намерите точния и умерен баланс на съществуването си, позволи на тази енергия да те пребори и да те натика в ъгъла, а нали всъщност именно жените имаме също своята физическа и емоционална сила…. Хайде, покажи се вече….покажи своята красота, нежност, очарование, сила, харизма, романтика, лиричност, стойност и добродетели…Бъди онази красива част от мен, която ме кара да сияя и оставям пътека от любов с аромат на свежи цветя навсякъде, където мина…

Прости ми, че забравих как да те подхранвам, прости ми, че се правих на силна винаги, когато от мен се изискваше да бъда една дама, която се оставя да бъде нежна, обгрижвана и леко неразбираща… В опит да се грижа за себе си и да помагам за всичко, в опит да докажа на себе си и на света, че мога да се справя с всичко, в опит да докажа на себе си и на света, че мога да бъда еманципирана, амбициозна и със знак за равенство с мъжете, аз те отблъснах от себе си….И сега си задавам въпроса - "А какво лошо има да бъдеш слаб понякога, да не можеш да се справиш с типичните мъжки дейности, какво лошо има да оставиш да се погрижат за теб като ти отворят вратата, направят ти закуска с чаша кафе или просто притихнеш, наслаждавайки се на безвремието на приятния разговор или прегръдка?"…

Не знаех и продължавам да не знам как да си служа с целия инструментариум, с които жените разполагат….не знам какво е да кокетничиш, да мигаш на забавен каданс, да бъдеш загадъчна и трудно разгадаема, да не потупваш всеки път мъжете по рамото така, както би го направил най-добрият му приятел, да не се смееш на висок глас, стряскайки дори и прелитащите покрай теб птичка…но може би ти, женственост, имаш различни форми и облици….и аз не съм успяла да те срещна напълно, истински, цяло и завършено….може би твоята женска енергия е скрита зад топлината на усмивката ми всеки път, когато видя любим човек…може би си скрита зад думите ми, всеки път, когато искам да подаря на някои усмивки, увереност и разбиране….може би си в погледа ми, всеки път, когато видя красотата на света….може би си скрита във всяка вътрешна борба, която водя, за да бъде по-добрата версия на себе си…възможно е да си зад следващия ъгъл, наблюдаваща и в очакване да видиш дали съм отново готова да те приютя и да ти дам тази топлина, от която имаш нужда, за да се почувстваш отново като у дома си…

Моля те не ми се сърди или обиждай всеки път, когато не знам как точно да се грижа за теб…приеми това като неопитност от моя страна, като неразбиране, като необходимост точно ти да ми помогнеш да опозная по-добре себе си, да опозная по-добре теб, за да се получи перфектната симбиоза между нас, перфектният завършек на красивата картина от неизвестен художник, който обича да рисува със затворени очи и да използва цялата палитра от цветове, които животът му е поднесъл…изтанцувай всеки танц с мен в нежна прегръдка, усещане за свобода, жажда за живот, тяло до тяло….

Искам отново да бъдем свързани…да усетя отново твоята крехкост, изящество и грациозност…Да те приютя в своя дом на надеждата, любовта и красотата…Моля те, не се крий повече зад онзи ъгъл, не плачи, не се чувствай изоставена…Да може би понякога съм като малките деца, които когато се насладят на своята играчка я изоставят, но след време те отново поглеждат с радост и удовлетворение към нея и я взимат в ръцете си, в готовност за нови и вълнуващи приключения…

Нека си обещаем нещо….да не се изоставяме вече, да намериш своя път към мен, да се пропиеш отново в кръвта, която тече по вените ми и да се опиташ да намериш общ език с мъжката енергия, която се е наместила там….тя също има своето право да се проявява в определени моменти и точно тогава, моля те не се сърди…защото това не означава, че не искам да си играя повече с теб…а просто, че това е по-добрият вариант в конкретната ситуация или е поредния ми опит да разбера как ще се справя, давайки превес на тази енергия….Представи си точно в тези моменти, че сме на детската площадка, където има много забавни катерушки, люлки и пързалки и вместо да избера да играя на тях, аз отивам в онзи пясъчник с кофичките и лопатките, за да вдигна малко прах, който след като се изчисти, ще ме видиш отново по-ясно отпреди….Защо е необходимо да се изоставяме, когато знаем, че и двете ни имаме нужда една от друга, че една без друга сме нещо различно, нежелано, далечно…

Оставям ти нужното време и свобода, все пак те разбирам, че до сега бях някоя друга, бях някъде другаде, бях ти чужда, сякаш далечна….ще ти позволя да ме опознаеш отново и да видиш, че не съм лоша, имам си своите слаби страни, но това ме прави истински човек, който гради, който се учи всеки ден, който среща невъзможностите, но ги превръща в потенциалната възможност….Вземи колкото време ти е необходимо да ми се довериш отново и да застанеш редом до мен, хванати ръка за ръка по пътя към любовта, а може би и свободата…Но моля те, не се бави много, имам нужда от теб, искам да те изживявам всеки ден, искам да чувствам лекотата на нашето приятелство и разбирателство, искам да те срещам в погледа пред огледалото, да открия всички други красиви места, на които мога да те намеря, като красив пъзел с много части, който след сглобяването си те оставя изключително удовлетворен, дори и без дъх от образите на красвите картини…

Все повече вярвам в себе си и точно това ме кара да вярвам още повече и в теб, все повече ме кара да те искам до себе си, да те имам сега и завинаги като свои неотлъчен спътник…искам да усещам твоята усмивка всеки път, когато ни се отвори вратата, каже ни се мила дума, виждаме влюбения поглед на непознатия красив господин насреща….всеки път, когато ни се направи комплимент за това как изглеждаме…а аз от своя страна ще се постарая да изглеждаме добре за теб, даже вече съм поставила солидните основи и се старая и работя много в тази посока…

Прощавам ти, повярвай ми прощавам ти, не смятам времето, в което не бяхме заедно, за изгубено, напразно пропиляно….този период си носи своите белези и красота, своето вдъхновение от миналото….но някак вече не искам без теб изцяло, искам да притихваш, когато усещаш, че обстоятелствата и живота го налага, но отново да се появяваш, без грам притеснение и свян, когато жената в мен има нужда да бъде разбрана, помилвана, прегърната и успокоена….

Очаквам те скоро, винаги съм те обичала и никога не съм искала да те нараня умишлено….Моля те, върни се вкъщи.

С много обич, разбиране и възхищение – твоя Анелия!

Замисляли ли сте се за Вашата женствена страна и за начините, по които може тя да се прояви в ежадневието Ви? А за ползите от това да вдъхнеш такава енергия във всяка рутина, която Ви среща през дните ви? Какво би станало, ако й вдъхнете живот и й се насладите като една неизменна част от Вас?

Пишете ми, ще се радвам да споделите Вашите мнения и разбирания за ползите от женствеността, която се крие във всяка една от Вас. Защото Вие, мили дами, сте уникални сами по себе си!