Човекът

Кой си ти и как, докато те описвам, да изключа всичко образи и мъже, в които сърцето ми е припознало нещо красиво и истинско? Какъв си ти за мен, каква съм аз за теб и какви сме ние двамата заедно? Красива приказка без край, перфектна симбиоза или просто двама души, знаещи да обичат и да се подкрепят, знаещи че животът е един перфектен ритъм, вплетен в танца на надеждата, който танц се танцува под лунна светлина и от двама…досущ като тангото, страстно и завладяващо, досущ и като бачатата нежно докосваща и отключваща женската енергия под давлението на мъжкия кортеж….

Харесвам височината ти – идеална за моя ръст, когато застанеш до мен – около 1.80 м, очите ми гледат с възхита добре сложеното ти тяло, тежащо около 90-95 кг., описващо нежния релеф на мъжките ти мускули. Тъмните ти коси са гъсти и леко небрежно разрошени, брадата ти винаги стилно оформена, а в очите ти – в тези пъстро зелени очи, обичам да потъвам, търсейки своя вътрешен мир. В тях аз виждам целия си свят някак специален, спокоен и притихнал – чакащ да засвири поредната лирична и разтърсваща нежна мелодия. Имаш изключително приятен външен вид, меки черти на лицето, топъл и приветлив поглед, и виждам как тайничко жените те заглеждат с изписана в очите лека завист към жената до теб…към мен - късметлийката….но всъщност това ме кара да изправя още по-гордо главата си, защото често ми казваш – „Моето момиче не навежда глава и не може да бъде сломена, аз няма да го позволя, защото ще посрещаме всяка трудност в живота си заедно…“

Имаш добро сърце, възпитан си добре от прекрасните ти и любящи родители, с които се разбираме дори и с поглед – те се превърнаха в мои родители също… А мама толкова се привърза към теб, че повече разпитва как си ти и какво правиш, въодушевена, че си част от живота на нейната дъщеря, с което искрено ме забавлява, защото всеки път й казвам – защо не си говориш направо с него, той обича разговорите с теб, някак зареждащи са за него… А когато отидем на гости в къщата на родителите ти, с онзи красив, голям и изпълнен с цветя и зелени храсти широк двор, в които скоро ще тичат нашите деца и под звуците на детския смях ще посрещаме поредната спокойна и прекрасна вечер всички заедно… Обичам моментите, в който, докато седя на верандата в удобните кресла или люлееща се на любимата люлка на майка ти, с чаша кафе в ръка, загледана в далечината на необятната шир, чуваща тишината и едва доловимите песни на щурците, ти идваш с тихи стъпки към мен, с изпълнено с любов сърце, прегръщаш ме нежно отзад, погалваш бременното ми коремче, целуваш нежно бузата ми и ми казваш – „Поредният смислен и красив ден, в който до себе си имам най-невероятната и любяща съпруга“….това кара цялото ми тяло да изтръпне, усещам онова приятно свиване в областта на стомаха си и чувствам как краката ми леко се подкосяват…

Обичам начина, по който галиш косите ми, когато съм легнала в скута ти и ти разказвам за поредния си ден на работа, изпълнен с приятни емоции и взети решения в правилна посока… слушаш ме толкова внимателно и сякаш искащ да попие всяка моя дума…а след това казваш колко си горд с мен, защото винаги намирам изход от ситуациите и съм готова да помогна на всеки….и после това приятно и тънко чувство за хумор, което ме развеселява толкова много, докато казваш например „Моето момиче ще спаси света“ или „Пазете се, опасна жена на пътя“….

Бях забравила какво е до себе си да имам кавалер, стойностен и смел, грижовен и всеотдаен, сръчен и комбинативен, търсещ и одухотворен, способен и знаещ, подкрепящ и уважаващ, решителен и протектиращ, трудолюбив и борещ се, спонтанен и жив, отговорен и спазващ обещанията си…. виждащ възможностите и перспективите пред себе си и действащ…. Знам, че всичко, което правиш е в името на нашето семейство и благополучие и аз искрено се възхищавам на всяко твое качество (дори и тези, които не харесвам напълно), с което всеки ден ми доказваш, че съм направила най-правилния избор в живота си…да бъда с теб и да се отдам на нашата любов…а после казват, че нямало любов като тази от филмите… нека видят нашата… чиста и дълбока, истинска и съдържателна, придаваща смисъл на всяка секунда от живота, който ни остава да изживеем заедно…а аз знам, че този живот ще продължи много дълго време, знам, че ще остареем заедно и с радост, трепет и вълнение ще посрещаме внуците си, които няма да имат търпение да изкарат малко време с баба и дядо….вярвам в това, защото, често повтаряш, че винаги си мечтал за голямо и сплотено семейство и всеки сиво-бял косъм, появил се в косите ти, носи мириса на любовта и отдадеността, на битките, възходите и паденията, на постоянството и търпението на нашето семейство.

Знаеш ли….благодаря, че винаги ми отваряш вратата, когато отиваме някъде, хващаш ръката ми непринудено и спонтанно, развеселяваш ме с нелепите си шеги, изслушваме се взаимно, понякога се вдетиняваме с поредния бой с възглавници, гонене по поляната, или закачките ти да ми скриеш нещо мое, забавлявайки се и наблюдавайки ме отстрани как изпадам в паника, защото не мога да го открия….или когато се опитваш да пееш….звучащ като ранен лос (горкото животно), но въпреки това обичам да чувам дълбокия ти мъжествен глас, който ме пронизва в сърцето, когато чуя поредното „Обичам те, моето момиче“…колкото и да ми го повтаряш всеки път, тези думи носи наситеността и силата на момента, в който ги чух за пръв път….

Страстта помежду ни, дори когато правим любов и експериментираме с нея е в перфектното съотношение….толкова обичам начина, по който ме караш да се чувстваме докато правим любов, все едно всеки път четеш мислите ми…но виждам, че и ти се наслаждаваш не по-малко от мен…

Хубаво е, че имаме и общи, и различни хобита – и двамата обичаме природата и хубавите пикници и барбекюта, които си правим там в компанията на прекрасните ни истински приятели….обичаме да се разхождаме на нови, непознати и неизследвани места и да се губим и намираме заедно… да гледаме филми в студените зимни дни, да водим дълги, спокойни и смислени разговори, да вечеряме в новите ресторанти из София, да пием хубаво вино, да нареждаме пъзели с много части, докато се караме на шега кой е наредил по-голямата част от пъзела…. Това всъщност придава по-голяма сплотеност на връзката, която изграждаме с такова уважение и труд, тухла по тухла, всеки ден….В същото време аз обичам да танцувам в залата, а ти да тренираш с приятели на игрището….или да майсториш нещо в гаража… обичаш своите вечери поне веднъж месечно, навън с момчетата, и не би ги заменил за нищо на света, разбираемо в крайна сметка само там можеш да се похвалиш или оплачеш от своето момиче, което ти дава толкова много смисъл и дълбочина в живота, можеш да хвърляш погледи към красивите дами на съседната маса, докато ги обсъждате с момчетата …знаеш вашите си мъжки разговори….Но в края на вечерта, когато се прибереш и се сгушиш до мен в леглото, целувайки ме нежно и казвайки „Липсваше ми“, аз усещам тази сигурност и стабилност, която не ме кара и за секунда да се замисля имам ли повод да ревнувам от нещо или някой….Така както ти прие моята любов към танца и видя, че в него има и голяма доза страст и еротика и въпреки всичко, заради увереността, която имаш в нас, нито веднъж не изрази някакво недоволство или несъгласие….Но каза, че най-хубавото, което ми се е случило покрай танците са изградените стабилни приятелства с няколко човека, които и до днес наричаме свои приятели….

Обичам и вечерите с нашите приятели, в които се забавляваме и изпадаме в бурен смях, говорейки за всеки наш създаден общ спомен, като например как Кики не успя да те убеди за онова женско море, на което трябва да отидем без вас и се натресохте всички мъже, като си бяхте резервирали съседни стаи в същия хотел и два дни не успяхме да се засечем….

Благодаря ти, че ме приемаш такава каквато съм със своите си слабости и драматични емоционални женски моменти, които някак опитваш да разбереш, въпреки своя здрав рационализъм…но ето…и тогава пак си до мен – подкрепящ, изслушващ и разбиращ... дори и да знаеш, че не съм права в драмата си, заявяваш смело, че уважаваш чувсвата ми и не ти е приятно, че си ги породил….да имаме си своите моменти на кавги и неразбирателство, но най-хубавото на тези моменти е намирането отново и отново на път един към друг, защото комуникацията, уважението и приемането между нас са по-силни от всеки наш подобен момент на слабост…а и сексът след сдобряване е адски див и нажежаващ атмосферата….

Любовта ни към Италия и почивките ни там са толкова приятни и безгрижни…какво лошо можем да кажем за слънчевата и историческа Италия, която някога си обещахме да обиколим цялата… И сега отново сме на път да осъществим и тези наши общи планове... добре де, харесахме си и Испания, но все пак и двамата предпочитаме пица, лазаня и спагети нали…

В работните дни най-приятната част е сутринта, когато те изпращам на вратата….толкова добре изглеждаш в костюмите си, подчертаващи красивата ти мъжествена фигура… все пак моето момче ръководи голяма международна компания и трябва да изглежда добре пред служителите си, нали го наричат „лидер за пример“… А после, потънали и двамата в работа, винаги намираме време да се чуем за кратко или да ми пратиш поредната си смешна физиономиийка на снимка, в опит да отвлечеш поне за секунда вниманието на своето момиче… Помниш ли как съвсем спонтанно, още в началото на нашата връзка, дойде до офиса ми, за да ми донесеш от любимата ми пица от онова квартално италианско ресторантче, в което често вечеряме….и после отново спонтанно ми донесе топла пилешка супа, когато ти казах, че съм настинала… а колко щатлива и заредена се чувствам, когато ми изпращаш букет красиви сезонни цветя с надпис „И не се преуморявай, тази вечер ще сготвя нещо вкусно“….Обичам вечерите, в които решиш да готвиш, задълбочен и отговорен към приготвянето на вкусната вечеря, гледайки те как нарязваш зеленчуците си казвам „Проклета да си Анелия, ти си най-голямата късметлийка“…и докато аз отпивам глътка от доброто бяло вино, ти ме поглеждаш и закачливо ми намигаш….това винаги ме кара да се изчервя…

Знаеш ли…не мога да опиша колко добре ме караш да се чувствам и как ти беше човекът, който успя да ме докосне най-дълбоко и да ме накара да забравя за всичките си неоснователни страхове, свързани с мъжете….как, когато почти бях изгубила вяра, че ще срещна бащата на своите деца, се появи все едно от нищото и с всяко свое действие и дума заяви, че ти си човека за мен, не този който ме допълва, а този който подкрепя моята човешка цялост, уважава ме, обича ме, гледа ме като свои пълноценен партньор…и двамата знаем, че сме създадени един за друг и, че и хиляди животи да имаме, пак ще избираме да бъдем заедно…

Всичко това ме кара дори да не си спомням за моментите на слабост в нашите взаимоотношения, те избледняват на фона на любовта, която градим всяка секунда заедно....

Благодаря ти за това, че те има, любов моя, благодаря, че си там и правиш живота ми едно по-красиво и вълшебно място….Знам, че заедно можем всичко, че нищо не може да ни сломи, че ще възпитаме децата си в духа на разбирателството и добротата, че ще ги превърнем в борбени, човечни и отстояващи себе си хора и ще можем да живеем в хармония и спокойствие до последния си дъх…

Дали сте сами или с партньор/ка до себе си в живота, всеки един от нас копнее да бъде обичан по определен начин... Какъв е образът на Вашия човек? Какви желания се крият и в най-тъмните кътчета на Вашето сърце? Съществува ли хармоничното цяло и как бихте описали любовта? Ще се радвам да ми споделите...