Анелия, приятно ми е!
Казвам се Анелия, момичето от малкия град, дошла в София през 2016 г., в търсене на пътя към големите мечти от несбъднатите реалности. Юрист по образование, танцьор по душа, художник по сърце и приятел по призвание… вътрешно, носеща дрехите на малкото момиче в тялото на 38-годишната жена…но възрастта наистина е само цифра, когато всичко в теб копнее да живее, диша, резонира и усеща с ясното съзнание, че принадлежиш само на сегашния момент, а сега моментът е свързан с отдадеността ми да пиша до Вас, споделяйки, готова за всички последствия от избрания път…
Този блог създадох поради две много ясни за мен причини: първо - дори думите ми да достигнат поне до един от Вас, без да осъзнавам реално този факт, с което една човешка вселена се възпламени, с жаждата си за живот, за мен това ще е повече от достатъчно…а знам, че ще се случи именно това, там някъде, в един паралелен свят… второ – моят треньор и неговата непрекъсната вяра в мен, че това е нещото, с което трябва да се занимавам, заради лекотата и живописта на езика, който използвам… Е добре, сигурно ще се запитате, а къде съм аз в цялата картина?... отговорът – тук съм, и с всяка изминала мисъл се приближавам все по-близо до себе си и до Вас… в копнежа на търсенето... защото вече се страхувам все по-малко от предстоящото, от критиката, от неизвестното и от себе си… Дали съм готова да се разкрия изцяло пред Вас, предстои тепърва да разбера, но съм готова да се впусна в това ново и вълнуващо пътешествие в търсене на себе си, своя път, своята истина, своята цялост...